Свободата, припозната като илюзия, и ограничението, прието като съдба.
30-ти портал е един от необикновените и мистериозни портали в Хюман Дизайн. В него се намира потенциалът да разпознаем кое чувство ще донесе прогрес или надеждата за това. Това е портал на чувствата, на желанието, на съдбата.
Абстрактният човек обича да се мисли за логичен. Мисли си, че ако направи това, ако следва онова, ще получи прогреса от преживяването си. И след това се озовава разочарован от всичко, в което се е въвлякъл с очакванията си, защото се е сблъскал с богините на съдбата, които просто са се озовавали на пътя му и му обръщат посоката.
Когато разглеждаме 30-ти портал, стигаме до разклонение на пътищата и разклонението на потенциала за преживяване, защото нещата се объркват по пътя, и живота потегля в различна посока с различни обстоятелства, но все пак потегля независимо от менталния план. И какво те очаква на отсрещния бряг, можеш да осъзнаеш, едва след като си позволиш да продължиш, въпреки обърнатите пътни знаци по пътя. И това е начинът да натрупаш опит и да достигнеш споделен прогрес. В това преживяване ти не си сам. За какво ти е чувството, ако не можеш да го споделиш? В това преживяване ти си въвлякъл и другия, който си заразил с желанието си, а след това срещаш Съдбата, пътя е фиксиран, и ти трябва усърдие, за да продължиш. Ще продължиш ли или ще се откажеш по средата, останал само с болката? Вече си намокрил крачолите, няма смисъл да се връщаш назад, защото там не те чака нищо ново. Новото може би е на другия край на реката – надеждата, която ти дава сили да продължиш.
30-ти портал е дом на древногръцките богини на Съдбата – Мойрите. Те олицетворяват неизбежната съдба на човека.
В митологията се смятат за дъщери на Зевс, като самият той е техен водач. За тяхна майка различните легенди дават различни предположения – Темида (Правосъдието), Ананата (Съдбата) или Никта (Нощта).
Освен че са арбитри на съдбата, Мойрите са съюзници на Зевс. Те му помагат в битката между Боговете и Титаните. Те използват хитростта си, за да накарат Титанът Тифон да вкуси от плодовете, като му обещават да стане по-силен, но вместо това изпиват силата му, като помагат на Зевс да спечели войната.
Като агенти на Зевс, основната цел на трите богини е да гарантират, че всички животи се измерват според естествения закон. Избягването на определената продължителност на живота е нарушение на естествения ред и пряко посегателство срещу боговете. Мойрите също са работили в тясно сътрудничество с Илития, богинята на раждането. Смятало се, че имат пръст в определянето на съдбата на детето, когато то се появи на света.
Древните гърци са вярвали в съдбата и са смятали, че животът на всяко човешко същество е предопределен още в момента на раждане. Те смятали, че всяко дело е плод на съдбата.
Според легендите животът на всяко смъртно и безсмъртно същество е бил прищявка на трите предвестници на съдбата - Мойрите. Как ще живееш, дали ще живееш и колко ще живееш е било определяно от тяхната воля.
Богините не само контролирали съдбата на хората, но дори всемогъщите гръцки богове е трябвало да се подчиняват на волята им.
Името Мойра означава „части“ или „дялове“ от живота, определят съдбата, която е живота на всеки човек, разпределяйки им мярка както за добро, така и за зло.
Когато хората говорят за Съдбите, те говорят за тях колективно. Те обаче са три отделни богини на съдбата, които олицетворяват неизбежността на съдбата.
Мойрите носят имената Клото, Лахесис и Атропос.
Клото е най-малката дъщеря. Тя е известна като „Предачът“ или „Въртящата се“ и предяла нишката на живота. Тя предяла съдбите като през пръстите си създавала нишките. Дължината на нишката определяла продължителността на живота на човек или божество. Клото символизира началото на живота.
Лахесис е средната дъщеря и е свързана с „Разпределящата жребий“. Тя от своя страна води нишката на съдбата през болката, надеждата, трудностите и успехите. Тя измерва нишката изпредена от Клото с тояга и хвърля жребий, за да определи каква ще бъде съдбата на даден човек. Лахесис е свързана с настоящето.
Атропос – най-голямата дъщеря - „ Тя, която не може да бъде обърната“, „Неизбежната“, „Невъзможната“. Свързана е с това да прекрати живота, да го отреже. Тя решава как и кога ще умре съществото и призовава смъртта. Известна е и с името Айса и е свързана с бъдещето.
Мойрите са били богини, но заради вещерските си сили са описвани като грозни, стари жени и понякога куци. Те са сурови, непреклонни и безпристрастни.
Клото носи вретено или свитък, Лакезис - жезъл, с който сочи към хороскопа върху глобус или тояга, а Атропос - свитък, восъчна плочка, слънчев часовник, чифт везни или режещ инструмент.
В други легенди трите богини са изобразявани с тояги или скиптри, символите на господството, а понякога дори с корони. При раждането на всеки човек, те се появяват, предат, измерват и прерязват нишката на живота.
При раждането на човек Мойрите предат нишката на живота, следват стъпките му и насочват чрез действията си и препоръките на боговете, последствията в живота му.
Зевс единствен е имал силата да спаси простосмъртния преди да бъде завладян от съдбата.
Тъй като съдбата на човека приключва със смъртта му, богините на съдбата стават богини на смъртта, Мойра Танатойо.
Тези митологични богини репрезентират неизбежния ход на съдбата, втъкана в сложната тъкан на живота. Те следят за изпълняването на Вселенските закони.
Смятало се, че Мойрите, известни още като Съдбите, притежават огромна власт над света на смъртните, символизирайки неизбежността и непредсказуемостта на човешкото съществуване. Тяхното участие в процесите на вземане на решения се възприема като напомняне за по-могъщите действащи сили, които оформят живота както на индивидите, така и на общностите.
И точно заради това в Хюман Дизайн ние казваме, че кошмарът на абстрактния човек е да влезне в преживяване с очаквания. Пътищата са непредвидими и Мойрите дебнат зад вратата.
Носителите на 30-ти портал сме усещали как тъкмо когато си направим планове, нещата се объркват. Пътят на човешкия опит разкрива точно това скачане в неизвестното, водени от изпепеляващото чувство под натиска на фантазията и гладът за нещо ново. Прогресът, който винаги заплаща цена заради непредвидимостта на обстоятелствата, но е безценен опит за колективното.
Кое е чувството, което те изпепелява, и струва ли си да го изживееш въпреки неочакваността и неизвестността в живота? И ако си струва – затваряш очи и скачаш в преживяването, въпреки страха, въпреки ума, въпреки Мойрите <3
Това е красотата да бъдеш човек – да се гмуркаш в живота без очаквания, без опит, но изпълнен и със страх от съдбата… Защото кой си ти да знаеш каква нишка ти е изтъкала Клото, колко дълга я е измерила Лахесис, и кога ще скръцне с ножицата Атропос.